От е-mail-a на daspasimirakli.org ( Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите )

Жалко, нагло е това което се случва в Иракли... Жалко е, защото „държавата” за пореден, безброен вече път, абдикира от задълженията си, от целта на съществуването си, от това, което в цивилизованите страни имат предвид под „държава” във всеки смисъл и въобще... „Интереса клати феса” – казваше Р. Ралин... и тази сентенция се оказва повече от актуална тук и сега. Толкова много изказвания в медийте – на министри, на хора обикновени като мен и вас, на природозащитници и „инвеститори”, на кой ли не.

След всички тях, след рой протести и скандирания, след побоищата и палатковите лагери, след толкова много усилия на отделни хора, на гражданското общество (но не и на държава като цяло), е ясно едно – В ИРАКЛИ Е НЕДОПУСТИМО ДА СЕ СТРОИ! Това не трябва да бъде допуснато, не защото някой си Чакъров се е подписал саморъчно на един лист хартия (забраната за строителство), от която юридически права и задължения в България явно не произтичат. Не трябва да се строи, не защото на България не са нужни инвестиции и, не защото българина сякаш все по-рядко си позволява да отиде на море, а отиде ли, търси евтиното, а не лукса на Суиз Пропъртис. В Иракли не трябва да се строи не заради някакво си ЕС, нито заради Натура. „Баба ти цял живот с’е по Натура е живяла!” – мислят си някои. Истината е друга...

Истината е, че В ИРАКЛИ Е НЕДОПУСТИМО ДА СЕ СТРОИ ЗАРАДИ САМИТЕ НАС, които сме тук (мамка му), в тази идиотска Българийка! Защото България не го желае... защото на моите деца и на мен самия, и на ВАС, се отнемат абсолютни юридически (и човешки, и морални, и т.н.) права. На българите се отнема правото на съществуване в пространството, правото на свобода. „Крайбрежните плажни ивици са изключителна държавна собственост...”, „защитените местности бла-бла-бла” – бълват с повод и без повод от екоминистерството... защото ако българите са принудени да битуват извън пространството, то от екоминистерството са и извън времето... А ние, обикновените хора, помним Иракли, помним Аркутино, Арапя и Каваците, Созопол и Несебър, Ченгенезкеле и къмпинг Градина, Синеморец, Ропотамо... Природа, хармония, уединеност, безбрежност, синева, мечти, романтика, едно по-друго безвремие...

Едно обаче е по-сигурно от всичко – пазарът все повече се пренасища и това започва да става все по-очевидно, дори и за „инвеститорите”, но най-вече – за обикновените летовници. Ясно е, че и небостъргачи да вдигнат на миличкото ни Иракли, ЦЯЛА ЕВРОПА НА МОРЕ В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ИДВА и вече идва времето, когато хотели (недай Боже - небостъргачи!) ще се препродават от „инвеститор” на „инвеститор” като задействана граната, от която всеки се пази да не му гръмне в ръцете. На вас оставям да познаете защо... А офшорите Суиз пропъртис, понеже явно изпитват затруднение, нека посетят курс по Стопанско управление или Пазарна икономика... а после да заповядат на море... обаче в Швейцария!

Едно обаче е по-сигурно от всичко – пазарът все повече се пренасища и това започва да става все по-очевидно, дори и за „инвеститорите”, но най-вече – за обикновените летовници. Ясно е, че и небостъргачи да вдигнат на миличкото ни Иракли, ЦЯЛА ЕВРОПА НА МОРЕ В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ИДВА и вече идва времето, когато хотели (недай Боже - небостъргачи!) ще се препродават от „инвеститор” на „инвеститор” като задействана граната, от която всеки се пази да не му гръмне в ръцете. На вас оставям да познаете защо... А офшорите Суиз пропъртис, понеже явно изпитват затруднение, нека посетят курс по Стопанско управление или Пазарна икономика... а после да заповядат на море... обаче в Швейцария!