Начало
Община Несебър - мистичната земя, където мистериозно изчезват ТУП-ове...и надежди за справедливост Печат Е-мейл
Автор daspasimirakli.org   
07 August 2010

Гражданска група Да спаисм Иракли присъства на фарс, в който главен герой отново беше община Несебър.

 
По инициатива на дребните собственици в землището на Иракли-Емона, се събрахме в залата на община Несебър всички - собственици на земи, кметът на община Несебър, главния архитект на общината и ние - предстатвителите на гражданските организации - Гражданска група "Да спасим Иракли", заедно със Сдружение за дива природа "Балкани" и Българска Фондация "Биоразнообразие".

Целта на срещата беше да разкрием с помощта на общината, информация за най-мистериозния Териториално Устройствен план в държавата - ТУП-а на Община Несебър. Драмата с плана е, че е последно актуализран през 1997, без да се зимат пред вид европейското законодателство и Натура 2000 директивите за птиците и хабитатите. Това е нашия проблем, но не по-малък се оказа липсващия план за дребните собственици на земи, които също, както и ние - само са чували за него. Оказа се, че за разлика от едрите собственици, дребните наследствени такива са установили разлики в своите цели и тези на едрите собственици и са се разделили.

В търсене на диалог с дребните собственици се опитваме да им обясним, че има ясни критерии по Натура 2000 кои са разрешените и кои забранените дейности в зоните със специален режим. 

С трепет очаквахме главния архитект на общината да однесе прословутия ТУП, но това така и не се случи - забележете, кметът бил забравил да го подсети, мислел,м че само ще си говорим. И така поредна година, гаржданите са лишени от едно основно свое право - правото си на достъп до публична информация и демократично участие в решаването на собствената си съдба.

Поведението на една от най-престъпните общини в страната,  не ни учудва,но въпреки това възмущава. 
Смятаме, че е време за нов етап в отношението на община Несебър към демократичните ценности и  прозрачността и искреността към гаржданите. Общината в крайна сметка е там, за да ни помага да живеем заедно в общност, а не да пречи.