Начало Иракли

Иракли е защитена територия с къмпинг, намираща се до с. Емона, Община Несебър. Отстои на 9 км от гр. Обзор, на 3 км от Баня и на около 20 км от гр. Бяла. На 70 км северно е град Варна.

Въпреки че в къмпинга има бунгала на различни институции, той е известен с девствената си природа и чистата околна среда, която не може да се срещне почти никъде по българското крайбрежие на Черно море. Там растат уникални растения, които са вписани в Червената книга на Република България и са защитени от Закона за опазване на околната среда.
 


Култура

Тъй като е далеч от големите курорти - Златни пясъци и Слънчев бряг, а и няма почти никаква инфраструктура, Иракли се посещава предимно от млади хора, които пренебрегват липсата на условия за сметка на общението с дивата природа. Има много палатки и цели семейства живеят там от юни до септември.

Празнуването на Джулай морнинг - празник, свързан с посрещането на първи юли, създаден от хипи движението във Варна, е събитие, заради което много хора от различни краища на България, а и от целия свят, посещават и Иракли.

Заливът има огромна плажна ивица - повече от 3 км, която достига до нос Емине. Плажът е чист, не е каменист. В единия край на залива се намира пост на Зелени патрули.


Екология

Иракли попада в категория "Защитена територия", намира се до с. Емона (община Несебър, област Бургаска) и има площ от 42,30 хектара. Контролира се от Регионалната инспекция по опазване на околната среда в Бургас (ул. "Перущица" 67, ет.3, п.к. 219). Обявен е резерват от правителството със Заповед No. РД110 от 06 май 1994 година. Целта е да се опазят типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон, както и множество птици.

Местността се охранява от Национално движение "Зелени патрули" и попада под съблюдаването на Държавната дивечовъдна станция "Несебър", Регионално управление на горите - Бургас.


Актуални проблеми
Запланувано е в близост до плажната ивица да се строи вилно селище с ресторанти, фитнес, басейни и множество апартаменти, които заплашват уникалната природа на един от последните девствени български плажове, защитен от Закона за опазване на околната среда. Според протестиращите строежите са доказано в защитената територия на природния парк, където живеят много защитени и редки биологични видове. Според собствениците на земи в района включването му в европейската мрежа Натура 2000 потъпква правата им да строят и продават на чужденци.


Географски и биогеографски характеристики

 Предлоната териория обхваща едно от странични разклонения на планинската верига Стара планина с покрайнините й, които се разпростират до Черно море при Нос Емине и прилежащите му територии до 20 изобара. Нивото на фрагментация на земята е ниско и естествени и полу-естествени местообитания покриват почти цялата територия на мястото. Основните типове земеползване на територията на мястото са широколистни гори, пасищни територии обрасли с храсти, сухи ливади (код 6210), брегови местообитания и също така някои екстензивни, предимно изоставени земеделски земи (лозя, бадемови градини, малки изорани парцели). Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените земеделски земи е от огромно значение за опазването на основни типове местообитания на видове като Elaphe quatrolineata sauromates, Testudo hermanni, Testudo graeca.

 Повечето широколистни гори са термофилни дъбови гори от хабитатен тип с код 91М0 и по-малка територия е обхваната от местообитания с код 91АА, а в основната част от мястото при местата с по-висока надморска височина си срещат територии, заемани от мезофилни гори, представляващи местообитания от тип 91S0 и 91G0. През централната част на мястото тече малка рекичка и образува единственият за територията на мястото малък естуар (код 1130) на плажа Иракли. По течението на реката се срещат лонгозни гори със смесени характеристики, преминаващи между местообитания с кодове 91А0 и 91F0. Крайбрежните местообитания са стръмни скали с ендемични видове от Limonium spp. (код 1240), почти навсякъде е представен участък с годишна растителност от наносни линии (код 1210) и в района на плажа Иракли се срещат бели дюни (код 2120) и ембрионични дюни (код 2110). Мястото граничи с друго място, предложено като потенциална защитена зона, намиращо се във вътрешността и разположено към западния планински масив част от Източна Стара Планина.


Консервационно значение

 Предложената територия е важна заопазване на местообитания с кодове 1110, 1170, 1210, 1240, 2110, 2120, 6210, 91АА, 91 G 0, 91 M 0 и за видовете Rosalia alpine , Alosa pontica, Alosa caspia nordmani, Alosa maeotica, Cobitis taenia, Elaphe quatrolineata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca, Lutra lutra. Специално за Черноморския биогеогрефски район мястото включва: около 50 % от покритието на местообитание с код 91АА; около 20 % от покритието на местообитание с код 1210; около 10 % от покритието на местообитания с кодове 1170, 1240, 91М0; около 5 % от покритието на местообитания 2110, 2120; около 10 % от популацията на Elaphe quatrolineata. Мястото е най-северното известно нахождение на Elaphe situla и едно от общо двете му находища в целия Черноморски биогеографски район.
В територията са включени месттобитания и популации на следните редки, защитени и застрашени от изчезване видове висши растения: Cyclamen coum Mill, Ephedra distachya L. Eryngium maritimum L, Fritillaria pontica Wahlenb., Goniolimon tataricum ( L .) Boiss , Lactuca tatarica ( L .) C . A . Mey ., Pancratium maritimum L . , Platanthera chlorantha ( Custer ) Rchb . , Stachys maritima Gouan , Trachomitum venetum (L.) Woodson, Verbascum ovalifolium Don ex Sims.

 Територията се характеризира със значително гъбно разнообразие. Осем вида са включени в Червения списък на гъбите в България – 1 Критично застрашен - Boletus permagnificus Poder (CR ); 4 Застрашени ( EN )- Boletus dupainii Boud . Boletus rhodopurpureus Smotl ., Helvella phlebophora Pat . & Doass ., Boletus roseoalbidus ( Alessio & Littini ) Moreno & Heykoop ; 2 Уязвими ( VU ) - Boletus radicans Pers . и Boletus satanus Lenz ; 1 Почти застрашен (NT) - Hericium coralloides ( Scop . : Fr .) S . F . Gray .Един вид е кандидат за включване в Приложение 1 на Бернска конвенция. Boletus permagnificus Poder и Boletus roseoalbidus ( Alessio & Littini ) Moreno & Heykoop са със силно ограничено разпространение в цяла Европа (Средиземноморския регион), а у нас са известни само от този район.

Географска кохерентност: Територията е разположена в средната част на българското Черноморско крайбрежие и е от важно значение за достигането на географска кохерентност на мрежата за следните местообитания и видове (единственото място или най-важното такова в този биогеографски район): за местообитания с кодове 1170, 1210, 1240, 6210, 91АА и за Elaphe situla.

Екологична кохерентност: Мястото е едно от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори (91М0 и 91АА) все още образуват дълъг фрагментиран екотон с крайбрежните хабитати; стръмни скали с ендемични видове Limonium spp . (код 1240), целогодишна растителност от крайбрежни наноси (код 1210); бели дюни (код 2120) и ембрионални дюни (код 2110).Това е единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори, в случая с местообитанията с код 91М0. Това е едното от общо двете места по крайбрежието на Черно море, където местообитание 91АА достига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код 1240 и/или 1210.

Мястото представлява последната сухоземна точка на планинската верига Стара Планина – продължителна планинска верига, създаваща дълги 700 км. Горски и планински биокоридори и в същото време една бариера, протичаща по средата на България. Мястото е важен “stepping stone ” биокоридор по протежението на брега на Черно море за разпространението на термофилна фауна: Elaphe quatrolineata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca и други видове по миграционната бариера в посока Изток - Запад на Стара планина. Популациите на Testudo hermanni и Testudo graeca да застрашени на територията на мястото и са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Мястото е едно то няколкото такива в България, където в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци Lutra lutra все още живее по крайбрежието. Алувиалните гори по поречието на малката река в централната част мястото и редки характеристики, преминаващи от местообитание с код 91А0 и 91 F 0.